.....

Беше подут, целият възпален, почти нямаше очи...."Мляко, много мляко поне по 3 литра мляко" беше казала приятелката ми, медицинската сестра....

.....

"Махай се, махайсе от тук" - ми прошепна... "Чакаш дете, тръгни си от тук".... Но аз останах, как бих могла да го оставя там....Доктора каза, че не трябва да го посещавам повече....погледна ме дълбоко и заяви, че онзи там, вече не е съпругът ми...а че това в болничната стая е просто един радиоактивен обект...

Цялото му тяло се разпадаше, радиацията го ядеше отвътре...докоснах му ръката а костите му се местеха, парченца дроб и органи излизаха през устата му когато се закашляше....

.....

Затвориха го гол в металният ковчег...всички се панираха от радиацията....Малко след това същият лекар ми даде новородената ми дъщеричка...Приличаше на едно нормално момиченце, но в нея вече живееше радиацията.... Четири часа след това почина.... Донесоха ми я в дървена кутийка. Нямах сили дори да заплача...погребах я сама, заедно с баща й. Казва се Наташа, но дори няма име на гроба й...Остана само душата й...и пак там погребах душата й...душата на едно от децата на Чернобил